АЛИАНС ЗА ВИСОКА 
СТРОИТЕЛНА КУЛТУРА

След обстоен анализ на проблемите, които възпрепятстват в България да бъде създавана качествена застроена среда и зависят от работата на архитектите и инженерите, бяха откроени три становища: 

          - Не може да има качествени строежи, когато архитектите и инженерите биват изключвани от процеса на създаване на сгради още на фаза строително разрешение. Още по-порочен е случаят, когато чрез „инженеринг“ те биват подчинявани на строителите. В Европа над 2/3 от труда на архитектите и инженерите е съсредоточен след като се получи строителното разрешение, а именно във фазите на детайлизиране на проектите, на избор на най-добър строител и на постоянен контрол на качеството на изпълнението до ключ. 
          - Не може да бъде разчитано, че в съвременните условия на бързо развиващи се строителни технологии и все повече нови материали, една интердисциплинарна професия, като архитектурната, може да бъде качествено овладяна само за 5г. университетско образование, без то да бъде постоянно надграждано чрез широкоспектърно продължаващо обучение. 

          -Не може да бъде гарантирано качество на застроената среда, ако квалифицираните за това участници в процеса не поемат носенето на отговорностите за него и не бъде сложен край на порочните практики на колективната безотговорност и проверки на проверките, които я размиват. Когато потребителите претърпят щети от некачествено свършена работа, липсва работещ правен механизъм те да потърсят правата си и професионалистите да понесат отговорността от своите грешки. Вместо това, те плащат сметката отново и отново. 

Качеството на средата не е цел на действащото законодателство в България. Често критериите за избор на изпълнител са най-ниска цена и най-кратък срок, а институтът на „архитектурния конкурс“ се използва изключително рядко, посочи арх. Петкана Бакалова- член на УС на АВСК. Академичното образование е неадекватно на новите условия, професионалното звание „архитект“ и „инженер“ се получава от университетите, без задължително продължаващо обучение. Това не гарантира необходимия минимум от познания и опит за предоставяне на качествени услуги. Законодателството в областта на строителството се изменя често, което създава несигурност за процеса. Изискванията са разпилени в много на брой и различни нормативни текстове. Често формулировките са неясни и/или противоречиви. Всичко това води до невъзможност за единно тълкуване и прилагане на нормите, предпазливост на администрацията и свръх бюрокрация в процеса на одобряване на проектната документация, очерта предизвикателства пред създаването на качествена жизнена среда в България арх. Петкана Бакалова. 

Предмет на договорите между възложител и архитект в Германия е построената без дефекти сграда. Архитектът е натоварен да извърши всички действия, които са необходими за реализацията на инвестиционното намерение в рамките на предварително определени бюджет и срок. За да може да постигне договорените проектни цели, архитектът в Германия има широки правомощия да ръководи инвестиционния процес от името и в интереса на своя възложител. Макар образованието по архитектура в България да е признато в Европейския съюз чрез Директива, архитектът тук не се възприема като генералист- човек с широки познания в много области, а е поставен на едно ниво с тесните специалисти. Това заяви при направения сравнителен анализ на професионалните задачи на архитектите и на инженерите в България и в Германия арх., дипл. инж. Стоян Тодоров – възпитаник на ТУ Мюнхен с дългогодишна професионална практика в Германия. Във Федерална република Германия архитектът се образова интердисциплинарно, затова и най-често е натоварен с отговорността да бъде главният проектант. За да работи професията архитект, той е длъжен постоянно да развива и надгражда знанията си чрез продължаващо обучение. 

Необходима е правна сигурност за всички участващи страни в инвестиционния процес. Важна основа за това в Германия е Наредбата за хонорарите на архитектите и инженерите (HOAI) с разписани подробно задачи в различни дейности според естеството на тяхната работа (напр. сгради и вътрешни пространства, техническо оборудване, планиране на носещи конструкции и др.). Всеки спектър от дейности е разделен на фази на реализация. Това гарантира прозрачно и справедливо образуване на възнагражденията, основано на фиксирана рамка, възложител и изпълнител знаят какво трябва да бъде свършено и за какво възнаграждение, коментира дипл. инж. Габор Такач 
– строителен инженер, практикуващ в Унгария и Германия и допълни: „Наредбата гарантира, че конкуренцията се основава и на качеството на работа, а не само на цената. Особено препоръчително е собствениците на сгради да сключват договори за архитектурни и инженерни услуги въз основа на HOAI, тъй като услугите, които ще се предоставят, са описани подробно във фазите на развитие на един строителен проект, като се избягват конфликти относно обхвата на предоставяните дейности. За да може допълнително да се оптимизират процесите на проектиране, строителният информационен модел (СИМ) трябва да служи като основа за всички участници в проекта.“ 

“Строителното информационно моделиране (СИМ) е предпочитан метод на работа при изпълнението на големи проекти в Германия, Швейцария и в скандинавските страни, където работи нашата фирма“, заяви инж., Дитер Ветел, МБА. При големи и сложни обекти, проектантите на сградна техника работят в така наречената „облачна среда“, в екипи заедно с архитекти и строителни инженери. Без тези инсталации строителния информационен модел би бил непълен и безсмислен. Инж., Дитер Ветел говори за професионалните задачи на инженерите по сградни инсталации. Той обясни, че в Германия и в повечето европейски страни, инженерът по сградни инсталации има възможност да избере измежду два пътя на професионално развитие: да стане „служител в инсталаторска фирма“ или да стане „инженер консултант“. Професионалните задачи на инженерите консултанти са законово регламентирани и включват най-вече самостоятелното и безпристрастно консултиране и планиране в областта на инженерството. 

В Германия, редом с архитектите, „инженер консултант“ е професия на доверието. Към професионалните задачи на инженерите спадат също така консултирането, подпомагането и представляването на възложителя по всички въпроси, свързани с планирането и управлението на строителството, надзорът на изпълнението и на реализацията на инвестиционния проект. Опитът доказва, че ангажирането на инженер консултант, който да организира търг за изпълнители по подробно разписано задание, води до значително по-добро съотношение цена/качество в полза на възложителя в сравнение с възлагането на инженеринг на инсталаторски фирми, преди направата на проект. В Германия архитектът или инженерът носи отговорност за качествено построената сграда или за щети, които клиентът може да претърпи, ако не е изпълнена съгласно сключения договор за изработка и услуга. Законодателството задължава архитектите и инженерите да поддържат „достатъчна“ застраховка срещу искове за отговорност. В Бавария, например, минималната застрахователна сума за всяко отделно застрахователно събитие е 1,5 милиона евро за телесна повреда и 200 000 евро за други щети, посочи Юлия Герхардтер- адвокат по строително и архитектурно право от гр. Мюнхен. Докато класификацията на договора с архитект или инженер, като договор за изработка и услуга, определя основата на отговорността, разбирането за архитекта, като администратор на клиента, оказва сериозно влияние върху размера на отговорността. Договорът за изработка съгласно Гражданският кодекс на Германия задължава архитекта или инженера да „изработи обещаното произведение“. Възнаграждението за изработка става дължимо едва след като този успех е постигнат и изработката е приета от възложителя. 

Условията за получаване на правоспособност от архитекти и инженери, задължително продължаващо професионално обучение, професионален надзор, етичен кодекс, застраховка „Професионална отговорност“. Всичко това определя Законът за архитектурната и инженерната дейности в Словения. “На практика все още има много нарушения и безпорядък при извършване на професионалните дейности. Правната система и санкциите са бавни. Ежедневната практика е обременена с ниски цени и прекомерна администрация“, каза арх., дипл. инж. Владимир Крайчар- ген. секретар на Камарата по архитектура и устройствено планиране на Словения. Пътят на словенските архитекти към високата строителна култура преминава през преразглеждане на законодателството с цел да бъде признато значението на архитектурната професия, която има огромно влияние върху качеството на застроената среда. Повечето конкурси в строителството се организират от Камарата, което гарантира високо качество на изпълнение и непрекъснато усъвършенстване на професионалните умения. Въведена е система за задължително непрекъснато професионално обучение, която се оказа изключително успешен механизъм за подобряване на качеството на услугите, а от там и на жизнената среда за гражданите. 

Допълнително обучение от 112 часа и поне две години практика в архитектурно бюро - това са допълнителните изисквания към студентите, завършили архитектура в Германия, за да могат те да получат професионалното звание „архитект“. 32 от тези 112 часа задължително трябва да бъдат посветени на нормативно-правни теми. За тази цел, например, Камарата на архитектите на Северен Рейн-Вестфалия е основала своя собствена академия, която предлага обширна програма от семинари за продължаващо обучение и повишаване на квалификацията. Интензитетът на предлаганите курсове е средно по един за всеки работен ден. Подобен е интензитетът на предлагането на курсове и в академиите на останалите 15 провинциални камари. Всеки ден всеки архитект има възможност да избира измежду десетки курсове за продължаващо обучение по най-различни теми в цялата страна и да участва в тях присъствено или онлайн. Моделът на продължаващо професионално обучение на архитектите в Германия представи арх., дипл. инж. Георг Винтген- член на АВСК и на УС на Камара на архитектите на Северен Рейн-Вестфалия. 

Законодателството в България транспонира европейските нормативни актове по твърде загадъчен начин, включително Регламентите, които са насочени за директно прилагане в законодателната уредба на всяка държава членка. Регулациите не са насочени към обекта на планиране, а към субекта в лицето на недобре регламентиран брой проектанти и други субекти с функцията да изработят различни части на проектната документация или да извършват други присъщи на архитекти и инженери дейности. „Нормативната уредба в България цели защита на личните интереси на субектите в процеса на проектиране и строителство без да бъде отдадено значение на прекомерната административна тежест върху потребителите на архитектурни и инженерни услуги“, каза при направения анализ на системните проблеми в сектор „Строителство“ в България в търсене на пътища за тяхното решаване арх. Станимир Савов- член УС на АВСК. Процесът по създаване на сграда, във фазите след разрешаване на строителството, в голяма степен излиза от правомощията на архитектите и инженерите, като е оставен основно „в ръцете" на строителния надзор и строителя. Те извършват нормативно заложените 73% от дейностите на архитектите и инженерите, като законодателят услужливо им е предоставил възможност да извършват и други дейности, които в Европа обичайно се вършат от архитекта – автор на реализирания проект. 

В дискусионния панел на международната конференцията бяха поставени въпроси за границата между частния и обществения интерес при постигане на хармонична жизнена среда, мнението на потребителите при решаване на законодателни въпроси  за подобряване на жизнената среда в населените места, как в България професиите „инженер“ и „архитект“ да спечелят общественото доверие и важно ли е доверието към тях за просперитета на сектор „Строителство“. 

В конференцията участваха присъствено и онлайн над 250 архитекти, инженери, представители на местните власти, студенти, на браншови и неправителствени организации.